Без религиозна грамотност не можем да говорим за толерантност, каза в интервю за БТА проф. Магдалена Легкоступ, декан на Православния богословски факултет на Великотърновския университет.
Традицията на българското училище до 1944 година е включвало религиозно образование на българските деца и даване на религиозна грамотност. Днес в почти всички страни от Европа обучението по религия не е прекъсвало и никой не спори дали този учебен предмет трябва да бъде част от учебното съдържание, каза тя. По думите й това е важен предмет, който изпълнява и функциите на гражданско възпитание, защото без религиозна грамотност не може да се говори за толерантност. Толерантен е грамотният човек, подчерта тя. 
За съжаление в българската образователна система предметът "Религия“ не намери своето достойно място, той остана определен като свободно избираем още през 1998 година, може би по тази причина и ние, в европейски план, сме в дъното на класацията по обхват на обучението по този предмет заедно с Естония, подчерта специалистът.
След въвеждането на учебниците във факултативните форми на изучаване на предмета "Религия" обратната връзка показва, че най-силно застъпена е формата в Югозападна България, в училищата и детските градини в районите на Благоевград и Кюстендил. По-слаб е интересът в учебните заведения в Северна България, но тенденцията е към утвърждаването му и принос за това имат учебниците, тъй като до скоро единственият начин за изучаване на предмета е бил чрез помагала, каза проф. Легкоступ.
Директива на Съвета на Европа указва задължителното даване на религиозна грамотност на младите хора като бъдещи граждани на Европейския съюз. Затова Министерството на образованието обяви конкурси за написване на учебници по религия по утвърдени от самото него програми, припомни проф. Легкоступ.
Експертът  подчерта, че при писането на учебниците е била съществена историческата роля на Българската православна църква, защото след близо век - от 1936 година, не е издаван учебник по религия от синодалното издателство. Преди три години Светият синод на свое заседание избра екип, който да напише и илюстрира учебници за целия курс на обучение от 1 до 12 клас, а екипът е от утвърдени специалисти, като голяма част от тях са преподаватели в Православния богословски факултет на Великотърновския университет, каза тя. 
Проф. Магдалена Легкоступ е специалист по религиозна педагогика и методика на обучението по религия. Тя е извършила методическата адаптираност на текстове, упражнения и задачи. Екипът е работил под ръководството на митрополит Гавриил, който е ръководител на културно-просветния отдел на Светия синод. Сред авторите са още проф. Димитър Попмаринов, доц. Мариан Стоядинов, доц. Свилен Тутеков, отец Павел Събев, проф. Людмил Малев, отец Захари Дечев, проф. Павел Павлов, доц. Костадин Нушев, д-р Десислава Панайотова, доц. Йордан Йорданов и други.
В навечерието на светлите Християнски празници учебниците бяха представени пред великотърновската публика в рамките на изложбата "С вяра в бъдещия век“. В експозицията бяха включени илюстрациите към учебниците по християнска религия, създадени от доц. Ваня Сапунджиева и Катерина Милушева. 
Предизвикателството да създадеш илюстрации, свързани с религиозните сюжети за съвременните ученици беше голямо, защото те са заобиколени от множество образи, каза доц. Сапунджиева, която е  преподавател по иконопис в катедра "Църковни изкуства" към Православния богословски факултет на ВТУ "Св. св Кирил и Методий".  
Да създадеш нещо съвременно и същевременно да запазиш усещането за християнството и за културата, в която то е създавано през вековете, е много сложна задача, допълни тя. Най-трудно е било за художниците, когато са илюстрирали учебниците от първи до четвърти клас. Освен стандартното отношение при оформянето на учебниците ние се постарахме да създадем нещо специално – с отношение към вярата, изкуството и към съвременния свят, каза още тя. 
Изложбата и дискусията се състояха в Регионалната библиотека "П.Р. Славейков“ във Велико Търново като част от инициативата "Фоайе на книгата с автограф“.