Годишният доклад на "Амнести Интернешънъл" за състоянието правата на човека в България откроява продължаващи проблеми. Те са свързани с насилието, основано на пола, правата на мигрантите и бежанците, и правата на хората с увреждания. В тазгодишния доклад се засяга само една нова тема спрямо миналогодишните и тя е свързана с правото на здравословна околна среда. Това каза в интервю за БТА Найден Рашков - директор на "Амнести Интернешънъл България".
Докладът за спазване на редица права у нас отчита проблеми със свободата на изразяване, нарушаване на правата на ЛГБТИ общността и насаждане на омраза срещу етническите малцинства, посочи Рашков.
Той припомни, че тези теми са на дневен ред в България от дълго време и това се вижда ясно от докладите на "Амнести Интернешънъл" за страната ни в последните години.  
Тенденциите, описани от "Амнести", могат да бъдат проследени и в докладите на омбудсмана, на граждански организации и европейски институции, припомни той.
Следва пълният текст на интервюто:
Докладът на "Амнести Интернешънъл" за България посочва редица проблеми. Сред тях влошаването на свободата на изразяване, нарушаването на правата на ЛГБТИ общността и насаждането на омраза срещу етническите малцинства. Означава ли, че тези проблеми, според организацията, са от години и как точно се стига до този извод?
- Да, проблемите с влошаването на свободата на изразяване, нарушаването на правата на ЛГБТИ общността и насаждането на омраза срещу етническите малцинства са на дневен ред в България от дълго време и това се вижда ясно от докладите на "Амнести Интернешънъл" за страната ни в последните години. Организацията се придържа към строги стандарти за документиране и докладване на събитията в областта на правата на човека и всички публични материали преминават през задълбочен преглед. Следим внимателно ситуацията на местно ниво и се консултираме с множество източници в страната, например, граждански организации, медии и активисти, и в чужбина - международни и регионални организации, когато правим своите оценки.  
Тенденциите, описани от "Амнести", могат да бъдат проследени и в докладите на омбудсмана, на граждански организации и европейски институции. Наред с тези теми, годишният доклад на "Амнести" за състоянието правата на човека в България откроява и продължаващите проблеми, свързани с насилието, основано на пола, правата на мигрантите и бежанците и правата на хората с увреждания. В тазгодишния доклад се засяга само една нова тема спрямо миналогодишните такива и тя е свързана с правото на здравословна околна среда.
В темата за насилието докладът отчита промените в законодателството, които бяха приети след случая с Дебора в Стара Загора. Какво показва анализът? Какво още трябва да променим или вече взетите мерки са достатъчни?
- Случаят в Стара Загора демонстрира важността от упражняването правото на протест на гражданите, което създаде необходимия обществен натиск нападателят да бъде повторно задържан и изправен пред съда, след неговото първоначално освобождаване, както и да се пристъпи към приемането на дълго отлагани законодателни промени. Макар и стъпка в правилната посока, приетите промени в Наказателния кодекс и закона за защита от домашно насилие, които разшириха правото на защита за хора, преживели насилие в условия на „интимна връзка“, са критикувани, като един от аргументите е изискването интимната връзка да е продължила поне 60 дни, за да попадне в обхвата на закона. Важно е да продължи диалогът с гражданските организации и експертите, за да се осигури адекватна защита за преживелите насилие, както и да се обърна по-голямо внимание на превенцията.     
Има ли проблем в България, според данните на доклада, свързан с правата на ЛГБТ общността?
- Нарушения, свързани с правата на ЛГБТИ общността в България се констатират в последните няколко доклада на "Амнести" за страната, включително и този за изминалата година, който отбелязва незачитане правата на транс хората и липсата на правно признание на еднополовите двойки в страната. На фона на това, докладът откроява и няколко позитивни развития през последната година. Това са поправките в Наказателния кодекс, които предвиждат по-тежки наказания за престъпления, извършени с мотив сексуалната ориентация на пострадалото лице, както и осъдителната присъда на политическа фигура за извършеното нападение срещу ЛГБТИ активистка. Въпреки това в България има нужда от изключително много работа по темата за правата на ЛГБТИ хората.
Съществува ли проблем с дискриминацията у нас, и ако „да“, в каква насока е? Какво сочат данните на доклада?
- Световният анализ на "Амнести Интернешънъл" показва, че дискриминацията е широко разпространен проблем пред правата на човека на много места, включително и в България. Изключително тревожни са данните за политически партии, които все по-дръзко използват език на омразата срещу определени етнически групи. На този фон докладът отбелязва позитивните решения на Комисията по защита от дискриминацията и наложените от нея глоби и стартирали разследвания по тези случаи.
Темата за мигрантите също е застъпена в доклада. Какви са изводите за България?
- Изводите за България, свързани с правата на мигрантите и бежанците, продължават да бъдат сходни, както тези от предходната година, когато беше обърнато внимание на връщането на хора без индивидуално разглеждане на отделните случаи, понякога чрез прилагане на насилие, както и на дискриминационните практики в системата за предоставяне на международна закрила. Докладът за 2023 г. посочва, че случаите на изтласкване на бежанци и мигранти, придружени с насилие, стават все по-честа практика, особено на границата с Турция.      
У нас имаше случаи на нарушени права на хора с различни увреждания. Един от случаите е свързан с психичното здраве. Вижда ли "Амнести" проблем в тази насока?
- "Амнести" идентифицира темата за нарушаването на правата на хората с увреждания в България като изключително тревожна. Докладът на организацията за последната година посочва становището на Комитета по правата на човека на ООН, който обръща внимание на това, че България не е успяла да осигури защита на Валя Лазарова, която умира през 2007 г., и се прави заключение, че тя е „загубила живота си като директно следствие от окаяните условия“ в дома за социални грижи, където прекарва осем години заради умствено увреждане. Също така, "Амнести" напомня за препоръките на Европейския комитет за предотвратяване на изтезанията от месец април 2023 г. по отношение на „крайно тревожното“ положение на хората, настанени в психиатрични институции и домове за социални грижи.