Европа на конспирациите: „финансовият концлагер“

Предстои световна финансова революция. Тя ще заличи парите в брой и ще направи всички ни заложници на правителствата, които ще определят кой колко цифрови пари да има и за какво да ги харчи. А когато решат просто ще заличават сметките ни. 

Добре дошли във финансовия концлагер! 

Е, социалните мрежи са развъдник на конспиративни теории, ще кажете, всеки може да си пише каквото си иска. И сте прави. Но ето още един цитат по същата тема: 

„Всеки купен домат на пазара ще бъде проследен.“

Думите са на депутата от „Възраждане“ Димо Дренчев, който чете в Народното събрание „Декларация на Възраждане относно дигиталното Евро и заплахата от сбъдването на най-ужасните утопии! Свободана на личността е застрашена от „китаизацията“ на Европа!“, обявява Дренчев в своя фейсбук профил (запазен е оригиналният правопис). 

В декларацията се казва, че цифровото евро „има за цел да контролира хората и както се казва на жаргонен език да ги наказва, ако те не слушат“. Че цифровото евро напълно ще замени плащанията в брой и ще се програмира, така че хората да бъдат принудени да го ползват само за „разрешени продукти и услуги“. „Ако то не се харчи според желанията на ЕЦБ то ще бъде изтеглено от обръщение или ще бъде анулирано“. 

„Ще станат ли поредните конспиративни теории реалност?“, пита декларацията. И отговаря: „Това не са конспирации, а е факт в различни съвременни държави“.

Наистина ли е така?

Колко реално е цифровото евро

Цифровото евро все още е на етап предложение. ЕЦБ започва да проучва въпроса през 2020 г. През 2021 г. стартира проучвателната фаза на проекта, която приключи през октомври 2023 г. Тогава ЕЦБ преминава към фазата на подготовка и изпитване на цифровото евро, която се очаква да продължи три години. Не е задължително обаче приключването ѝ непременно да означава, че цифровото евро ще бъде въведено.

Цифрото евро не отменя парите в брой

На 28 юни 2023 г. Комисията представи законодателни предложения относно цифровото евро, както и относно статута на евробанкнотите и евромонетите като законно платежно средство.

За разлика от крипто валутите, цифровото евро е форма на „пари на централната банка“ (може да го срещнете и като централно банково евро/пари). Европейската централна банка ще гарантира, че то е безопасно, поддържа стойността си и може да бъде обменено срещу пари в брой. Цифровото евро е друга форма на съществуващата евро валута, не е неин заместител. Напротив, една от целите на проекто законодателството в ЕС е да се защити именно възможността на потребителите да плащат в брой, ако искат това.  

Важно е да се гарантира, че принципът на задължително приемане на пари в брой не е подкопан от едностранно налагане на политики за ограничаване на плащанията в брой от страна на бизнесите, пише в мотивите на Комисията. Затова от държавите ще се изисква да наблюдават равнищата на приемане и отказ на плащанията в брой и да предприемат мерки, ако приемането на плащанията в брой не е гарантирано. Същевременно държавите ще са длъжни да наблюдават равнищата на достъп до пари в брой и да се намесват при необходимост. 

Без проследяване на доматите

Най-много спекулации има по темата за възможността цифровото евро (и изобщо централно банковите цифрови валути) да позволяват контрол върху личния живот на потребителите. Контрол е централно понятие в конспиративните теории – контролът е едновременно мотив, действие и резултат на пъклените планове на „глобалистите”, независимо дали става дума за пари, ваксини или въглеродни емисии. 

В проекта на ЕК се предвижда цифровото евро да може да се използва офлайн, при което да предоставя същата лична неприкосновеност, каквато и плащанията в брой (за разлика от съществуващите решения за цифрови разплащания). 

Личните данни на потребителите ще са достъпни за банката или разплащателната услуга, където се намира съответната сметка с цифрово евро. Както и в момента, банките трябва да имат достъп до личните данни, за да управляват сметката, да обработват плащанията и да предотвратяват измами и пране на пари.

При офлайн ползване на цифрово евро обаче банката ще вижда същата информация, която вижда при теглене в банкомат в момента – тя ще знае колко пари сте изтеглили, но не и за какво сте ги използвали. ЕЦБ няма да може да идентифицира отделните потребители, нито ще знае какво правят с парите си. Същото се отнася и за националните централни банки. 

Според ЕК, с предложението за цифрово евро „се въвежда ниво на лична неприкосновеност, безпрецедентно за електронните разплащания”.

Цифровото евро няма да е „програмирано“

Това означава, че обществените власти няма да могат да определят конкретни цели, за които да се използва. Нито ЕЦБ, нито която и да е публична институция ще може да ограничава потребителите къде, кога, за какво или на кого да плащат с цифрово евро. 

Теоретично е възможно публичните цифрови пари да бъдат програмирани. Включително с определен срок на валидност, за да се насърчи потреблението. Изследователите отбелязват, че подобни практики трябва да се прилагат от правителствата само в извънредни ситуации, временно и след внимателно претегляне на рисковете и ползите. 

Темата за това как и доколко могат и трябва да се използва програмирането на цифровите пари на централните банки е обект на сериозен дебат в науката, медиите и политиката. Този сериозен дебат обаче няма нищо общо с абсурдните, понякога смехотворни интерпретации в социалните мрежи. 

Основен аргумент на конспираторите е, изненада, практиката в Китай. Но както и по темата за цифровата идентичност, съпоставките с Китай отново не издържат – каквито и съображения да има по отношение на политиките на държава с еднопартийно комунистическо управление, те не могат да се приложат директно към съюз от 27 суверенни демократични държави.

Предпазливостта, с която ЕС подхожда към темата и продължителността на проучванията вече илюстрират различен подход. Законодателната процедура е дълга и в нея държавите членки участват на всички нива и чрез различни институции, а свободата на изразяване позволява целият процес да бъде публично отразен и обсъждан. 

Какво са цифровите пари на централните банки (Central Bank Digital Currency, CBDC)

Това е цифрова форма на националната парична единица, издавана и гарантирана от националната централна банка. За разлика от криптовалутите, цифровите версии на националните валути са официално платежно средство. 

Само на три места по света в момента има пълноценно предлагане на цифрови валути – Бахамите, Ямайка и Нигерия. В някои държави работата по въвеждането е много напреднала или в пилотен стадий – най-напред е Китай, но също Бразилия, Русия, Индия, Южна Африка, Япония и др. В десетки други държави възможностите за въвеждане на национални цифрови пари са на някакъв етап на проучване, в това число и държави в ЕС. В САЩ въвеждането на цифров долар също отдавна се обмисля, но в контекста на предстоящите избори темата е силно политизирана. Това е и една от причините голяма част от дезинформацията по темата у нас да идва именно от ултраконсервативни медии отвъд Океана.

Сред мотивите на държавите за въвеждането на цифровите версии на националните валути на първо място се изтъква приобщаването към финансовата система на огромен брой хора, които в момента са напълно изключени – например, не притежават банкова сметка. По данни на Световната банка това са 1,7 милиарда души в света. В същото време, в развитите държави има тенденция към намаляване на плащанията в брой. Конкуренцията на криптовалутите също е фактор. 

Защо Русия ни плаши с цифровите пари?

Друг канал, по който конспирациите за „цифровото робство“ чрез цифровите пари достигат до българската публика, е през руски медии и профили в социалните мрежи.

Видео, озвучено на руски език, но представено като репортаж на британската обществена медия Би Би Си, се разпространява в български фейсбук профили. Всъщност, видеото е доста посредствена имитация, която използва характерното начало на новините на Би Би Си и снимка на студиото, на чийто фон „водещата” обявява, че правителството на Великобритания скоро ще направи фундаментални промени в начина, по който работят парите и в крайна сметка, изобщо ще ги премахне. За повече убедителност във видеото е използвано и официалното лого на правителството на Обединеното кралство.

Самата Русия е доста напреднала в подготовката за въвеждане на цифрова рубла. Необходимото законодателство вече беше прието миналото лято, а вече има и одобрен логотип на цифровата рубла.

На сайта на руската централна банка подробно е описан проектът за цифрова рубла и са оборени най-популярните заблуди – че ще се премахнат парите в брой, че ще настъпи тотално проследяване и контрол над гражданите, че ще бъдат наложени ограничения за какво могат да се използват цифровите рубли, че ще имат срок на годност. Руската централна банка кратко, ясно и еднозначно опровергава тези твърдения. 

В същото време обаче руският пропаганден мегафон „Фонд за стратегическа култура“ бълва публикация след публикация, внушаващи страх и ужас от предстоящия тотален глобален контрол чрез цифровите пари. 

„Замисленото програмиране на CBDC е превръщането на човек в робот, лишавайки го от онези малко остатъци от свобода, които капитализмът все още не е успял да унищожи… При такъв обществен строй всички ще станат пълни роби. Всеки ще има достъп до цифрови пари, само за да получи парче хляб и да не умре от глад. Все пак в концлагер, дори и електронен, всякакви пари са вредно излишество.“

Цитатът е от Валентин Катасонов, един от най-продуктивните автори на ФСК, редовно препечатван в българския сайт „Поглед.инфо“ – 

Катасонов описва централно банковите цифрови пари като „програмируема валута“, която не просто може да бъде програмирана за определени цели, а може да придобие „индивидуални характеристики за всеки потребител“. Катасонов обобщава „основните параметри на програмирането“ според „източниците, които е проучил“, но не назовава тези източници: набор от налични стоки и услуги, география и срок на годност. 

Например, пише Катасонов, на Запад „закупуването на месо с помощта на CBDC може да бъде невъзможно. Но с тези пари можете да си купите червеи и насекоми“. 

За географията: „Цифровата валута е каишка. При някои тя е по-дълга, при други – по-къса. Ако ви се натресе някаква нова „пандемия“, цифровата валута може да бъде препрограмирана за всички граждани и диапазонът ще бъде еднакъв за всички. Да кажем един километър. И не можете да отидете никъде.“

Параметрите на Вашите цифрови пари ще зависят от поведението Ви – ако е добро, ще можете да си позволите повече стоки и услуги, в по-широк периметър и за по-дълъг период от време. А ако реши, централната банка може просто да блокира акаунта Ви. Или да го „занули“: „за човека това ще бъде смъртна присъда“. 

У нас същите „аргументи“ ще видите не само във фейсбук статусите на обикновени потребители, но и в коментарите на политици, анализатори, експерти. Лесно ще ги познаете по навръзването в едно на всички актуални конспиративни теории: за климатичните промени и зелената енергия, за пандемиите, ограничителните мерки и ваксините. С един и същи лайтмотив – за отнемането на човешката свобода.

Ще забележите и характерни ключови думи, които вече са наложени в дезинформационните кампании по време на пандемията и по повод войната в Украйна, например „финансов концлагер” и „финансов фашизъм“.  

Задълбочен прочит на статиите на Катасонов показва, че всъщност проблемът му е другаде – в опита на международните финансови институции да координират процеса на създаване на национални цифрови пари. Международният валутен фонд (МВФ) и Банката за международни разплащания (БМР, BIS) „са основните строители на глобалния цифров концентрационен лагер“, обобщава Катасонов.

Обяснението на тази позиция може да се открие в стремежа на Русия да заобиколи санкциите, които ѝ бяха наложени заради агресията срещу Украйна, в това число изолирането и от световната финансова система. Русия, заедно с Китай, се опитва да се дистанцира от долара като световна резервна валута и в този смисъл борбата срещу опитите на МВФ да координира процеса по създаване на цифрови пари е част от борбата за „дедоларизация“ на световната финансова система.

Атака срещу еврото

В България конспиративните теории срещу цифровото евро също имат и друга, по-голяма цел – да убедят хората, че като начало изобщо не трябва да приемаме еврото като парична единица. Цифровото евро с всички произтичащи от него беди може да бъде избегнато само при условие, че останем извън еврозоната. 

Характерно за дезинформационните кампании е, че се опитват да достигнат до най-широка и разнообразна аудитория. Затова предлагат за всекиго по нещо – от микс от верни факти и спекулации до твърдения на ръба на здравия разум, че и отвъд. По този начин се внася шум в информационния поток и за обикновения човек става невъзможно да прецени докъде свършват основателните съмнения и започват пълните измислици.

Един от ефектите, постигани чрез използването на конспиративни теории за информационно влияние и манипулиране на общественото мнение е, че се разрушава рационалният обществен дебат, основан на аргументи и факти. Делегитимира се възможността за напълно разумна и обоснована критика, а позициите се втвърдяват и поляризират. Внушава се, че всичко е предрешено, вече написано и сме безсилни да променим бъдещето. Че нищо не зависи от нас, а ни се налага от външни сили („Брюксел“, „глобалистите“ и пр.). 

Нищо от това не отговаря на действителността.

Дали в крайна сметка цифровото евро ще бъде въведено и в какъв вид ще зависи от приемането на съответното законодателство от Европейския парламент и Съвета на ЕС – те ще решат дали, кога и как ще бъде въведено цифровото евро. И в двете институции държавите членки и гражданите са представени веднъж чрез своите евродепутати и втори път чрез своите министри.  А както евродепутатите, така и партиите, формиращи националните правителства, се избират от гражданите.